„Сирано дьо Бержерак“ – забележителен спектакъл или разочарование?!

снимка от сайта на Народен театър

„Сирано дьо Бержерак“ е пиеса в мерена реч (стих) от френския драматург Едмон Ростан (1868-1918), написана през 1897 г. и посветена на приключенията на друг френски драматург, Савиен Еркюл Сирано (1619-1655), отраснал в Бержерак и прочут с бохемския си живот и ироничното си перо. Пиесата се поставя с успех повече от век по цял свят, има многобройни радио, телевизионни и киноадаптации.

От началото на сезона пиесата се играе и на сцената на Народен театър „Иван Вазов” с режисьор Стефан Москов, който я поставя за трети път в кариерата си. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, а костюмите – на Свила Величкова; музика Антони Дончев. Участват: Деян Донков, Ана Пападопулу, Владимир Карамазов, Теодор Елмазов, Димо Алексиев, Виктория Колева, Сава Драгунчев , Христо Терзиев.

„Сирано дьо Бержерак“ е постановката с най-много номинации за наградите „Икар” и „Аскеер” тази година. Номинациите за спектакъла са: за главна мъжка роля за ролята на Сирано за Деян Донков (номинация за Икар и Аскеер); за поддържаща мъжка роля за Владимир Карамазов за ролята му на Кристиан дьо Новилет (номинация за Икар и Аскеер), номинация за режисура на Стефан Москов (номинация за Икар и Аскеер), номинация за сценография на Чавдар Гюзалев (номинация за Икар и Аскеер); номинация за костюмография за Свила Величкова (номинация за Аскеер); номинация за театрална музика на Антони Дончев (номинация за Аскеер); номинация за най-добър спектакъл (номинация за Аскеер); за майсторско техническо осъществяване (номинация за Икар). Спектакълът бе отличен с Икар 2011 за майсторско техническо осъществяване, за сценография и за режисурата на Москов.Спектакълът получи и награди Аскеер за най-добро представление и за водеща мъжка роля.

Браво за номинациите и наградите за спектакъла. Сценографията е страхотна, костюмите са интересни, а тези на Роксана много ми харесаха. Моите поздравления за оригиналната сценография и костюми! За мен обаче като обикновен зрител, не драматург, този спектакъл като цяло е разочарование, вторият най-досаден спектакъл, който гледам през сезона. Играта на актьорите е добра. Героят на Владо Карамазов ме дразнеше през цялото време; започне ли актьор да псува на сцената извън оригиналния текст, пиесата ме губи като почитател. Когато режисьорът е привнесъл в оригиналния текст хрумки от просташкото ни всекидневие, въпреки изказването си  "Ще направя един старомоден театър", подчертавайки, че ще се придържа към високия текст в мерена реч и ще потърси онази "старомодна деликатност, която липсва в днешния ден" чрез поезията, аз добивам отрицателно мнение за пиесата. За мен адаптацията на тази пиеса на Москов не е особено сполучлива. Номинациите и наградите от гилдията говорят друго, но моето мнение за постановката е – разочароваща постановка, можеше и много по-добре. Масата хора в залата явно хареса много постановката – имаше много смях, одобрителни възгласи, подвиквания „Браво” и много аплодисменти. Във форумите прочетох отзиви за постановката от: „Разочароващо; сценографията е блестяща; всичко друго в тази постановка е банално до болка; и то не по онзи банален начин, който все пак, въпреки че ни е познат, поднесен с необходимата доза вдъхновение, ни разсмива и интригува; хумористичното стилизиране на чувствата и персонажите е хлъзгав ръб, от който лесно се пада в пропастта на лишено от смислен емоционален заряд жужене по сцената” до: „Брилянтно! Трябва да се види! Няма да се хареса на всеки, но харесаш ли я - ще я помниш винаги! Постановка, която бих гледал с удоволствие отново! Браво, Теди!”. Явно всеки трябва да прецени за себе си дали да я гледа.

"Снегирьов" – класика и разочарование

снимка от сайта на Народен театър

Спектакълът "Снегирьов", който се играе от началото на сезона в Народния театър „Иван Вазов” е по фрагменти от романа на Ф.М.Достоевски – „Братя Карамазови”. Режисьор на спектакъла е Стоян Радев, сценография и костюми: Даниела Олег-Ляхова, композитор: Николай Маджаров. Участват: Камен Донев (Снегирьов), Цветан Алексиев (Альоша Карамазов), Ана Пападополу (Катерина Ивановна), Карла Рахал (болната съпруга), Илиана Коджабашева (дъщерята), Стоян Алексиев (доктора), Мартин Цолов (Илюша), Константин Станчев (съученик). Режисьорът за втори път през последните години поставя фрагменти от „Братя Карамазови” с участието на Камен Донев, дано първият път е било по-сполучливо.

В началото спектакълът тръгва много силно, но накая завършва с отворен край или по-точно остава незавършен по мое скромно мнение, което ме разочарова. Нашата компания не харесахме постановката, имаше и зрители, които я харесаха. Освен силните монолози на Камен Донев, нищо друго не прави впечатление в този спектакъл; сценографията е постна като бедната, руска, селска шир. 8-годишният Мартин Цолов играе много добре и заслужава аплодисменти заедно с Камен Донев, с когото изнасят пиесата. Останалите актьори просто остават като фон на Камен Донев и малкия Мартин (Снегирьов и сина му). Всъщност може би това е била и целта на режисьора – да акцентира върху вътрешните борби на Снегирьов и сина му, в които бушуват най-вече наранената чест и достойнство; наранената синовна обич, силната бащина любов, бедността, мизерията, болестите, безпътицата, провала на мечтите за по-добър живот. Играта на другото момче в пиесата Константин Станчев, силно дразни; със сигурност едно дете в реалния живот не се държи така, както детето-актьор се опитва да пресъздаде с играта си или по-скоро с позирането си. Силната игра на Камен Донев обаче не прави пиесата силна. Общо взето тази постановка може и да си я спестите; има десетки други, които трябва да се видят на софийска сцена.

"Фантомът от операта” – красива приказка за ценители на изкуството и приказките

През последната седмица имах вътрешното усещане, че трябва да потърся повече информация за "Фантомът от операта”; събирах информация, гледах музикалния филм и сега представям накратко историята на тази приказка, за тези, които не я знаят (тъй като все пак се намират хора, които ми споделят, че от моите постове откриват нови светове, като например този на фадото или светът на Фрида Кало, което ме радва).

"Фантомът от операта” е роман (готическа приказка) от френския писател Гастон Льору, публикуван през 1910 г. с 5 оригинални рисунки с маслени бои от Андре Кастен. Публикуван е след това в няколко превода на английски в по-съкратен вариант и с оригиналното съдържание. От тогава до днес романът е адаптиран във филми и сценични постановки, от които най-известни са немият филм от 1925 и мюзикълът на композитора Андрю Лойд Уебър "Фантомът от операта” от 1986, който става най-дълго играният мюзикъл на Бродуей, като надминава рекорда на „Котките” през 2006 г. През 2004 мюзикълът е адаптиран в игрален пълнометражен филм "Фантомът от операта”, режисиран от Джоел Шумахер с музиката на Андрю Лойд Уебър.

Премиерата на мюзикъла "Фантомът от операта” е на 9 октомври 1986 г., но мюзикълът не е тръгнал веднага успешно. Понастоящем вече е игран четвърт век на 14 различни езика в 149 града по цял свят и е видян от над 100 милиона души. Носи и титлата за най-дългогодишно шоу на Бродуей. Общите приходи за почти четвърт век се изчисляват на 3,7 млрд. евро. Мюзикълът на А. Л. Уебър печели десетки награди през годините – две награди Оливие през 1986 и една през 2002, 7 награди Тони през 1988, 7 награди Драма деск през 1988 и още много награди в Лос Анджелис, Торонто, Стокхолм, Австралия в периода 89-91. През 2010 в Лондон А. Л. Уебър е поставил продължението на "Фантомът от операта” - мюзикъла  „Любовта никога не умира", който е предизвикал възторжени отзиви на критиката. „Любовта никога не умира" няма нищо общо със стария "Фантомът от операта" освен четирите главни действащи лица, сюжетът е различен и действието се пренася в Ню Йорк. От следващия сезон ще се играе на Бродуей. Понастоящем "Фантомът от операта” се играе в Лондон, Лас Вегас, Ню Йорк, Будапеща. В Лондон може да се гледа в Her Majesty's Theatre, Haymarket, London с представления 16/04/2011 до 29/10/2011, а „Любовта никога не умира" може да се гледа в Аdelphi Theatre, Strand, London WC2 за тези, които ще отскочат до Лондон.

Филмът "Фантомът от операта” от 2004 е направен като стара готическа приказка като действието се развива в Париж през 1919 и назад в 1870 в парижката Opera Populaire. Филмът през 2005 е номиниран за десетки награди, сред които и 3 номинации за Оскар и три за Златен Глобус. Това е страхотен мюзикъл, с интересна, увлекателна история – с оперни представления, любовни истории, убийства, преследвания; с блясък и красота и с катакомби и гробища; трогателна приказка за любовта с всичките й предизвикателства – красива споделена любов от детството, любов към обожаван „ученик”, отхвърляне, гняв, ревност, борба за любовта, убийство в името на любовта, саможертва и великодушие в името на любовта. Музикален филм с приятна и вече станала известна музика, с много красиви костюми, с красотата на сградата на парижка опера. Въпреки, че продължава към два часа и половина, времето почти не се усеща, толкова увлекателна е историята. Прилича на един друг мюзикъл „Мулен Руж”; като и двата мюзикъла са много добри. Филмът "Фантомът от операта” си заслужава да се гледа  (ще се хареса на хора, които обичат мюзикъли, опера и любовни приказки), а и самият мюзикъл на сцена, когато остане свободно време или се отдаде възможност, тъй като тази история е събитие в световния мюзикъл.

Love.net - филм за самотата...

Love.net – поредният филм, след TILT и Мисия Лондон, който заради мощната си реклама по медиите и най-вече заради телевизионната си реклама, има шанс да мине „психологическата граница за български филм” от 100 хиляди зрители. До момента над 70 хиляди зрители са гледали в кината режисьорския дебют на Илиян Джевелеков. Продуценти на филма са Мирамар и Нова телевизия. В главните роли са Христо Шопов, Владимир Пенев, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова, Джон Лоутън - вокалист на легендарната група "Юрая Хийп" и др. Играта на актьорите е много добра.

Филмът става за гледане, до средата много ме дразнеше, но краят ми хареса и успа да ме трогне, така че остави у мен противоречиво мнение. Безспорно обаче филмът затвърди у мен мисълта, че българите са много нещастни хора. Филмът дразни с това, че в него има страшно много нескрита реклама или тъй нареченото от Нова телевизия „продуктово позициониране”, което според мен не е много професионално – все пак това е пълнометражен игрален филм, а не рекламен блок по телевизията; то не бяха лаптопите, системата за разплащане, интернет сайтове, кафе и кафе машини, банки и т.н. Освен това всички сцени бяха много лъскави – даже и в болницата – едва ли масата българи живеят в толкова добре обзаведени апартаменти. В рамките на една седмица гледах филма Баклава, за най-грозното и бруталното в България и филма Love.net – за излъскания, илюзорния живот на българите – къде е истината за живота у нас?! Сигурно някъде по средата. От друга страна съдбата на споменатите два филма точно отразява контраста у нас – единият е низвергнат от разпространителите на кинофилми, другият мощно рекламиран и силно разпространяван (в пресата специално писа, че Александра филмс направила някакъв компромис в Бургас само и само да гледат бургазлии Love.net). И така животът в България си тече мяткан между контрасти – богатство и бедност, ромски гета и крайни квартали и скъпи мезонети, конски каручки и мощни, скъпи лимузини, просещи хора и луксозни коктейли с елегантно облечени хора, фолк-концерти и оперни представления, безработни и ниско платени и получаващи десетки хиляди, четящи книги и нечетящи, ползващи интернет и не ползващи и т.н. Общото между всички хора от изброените картинки обаче е едно – и Love.net го доказа – всички са страшно нещастни. Самотни майки, женени мъже, необвързани, тийнейджъри, двойки - всички са самотни и търсят връзки в интернет по сайтове за запознанства. Всеки човек идва на този свят при раждането си сам и си отива в смъртта сам. Всеки човек обаче през целия си живот търси неизменно любов. А филмът показва, че любовта у българите липсва, те са самотни и търсят сродни души в интернет, като се крият зад измислени образи и истории; дали от страх от отхвърляне, от ниско самочувствие, от липса на време (едва ли, след като прекарват часове в нета) или друго, обаче хората търсят близост пред монитора. Забравили гледането в очите, държането за ръце, съзерцанието на романтични моменти, споделянето на мисли и чувства, всички мислят само за секс, а дълбоко в сърцето си търсят любов. Сексът обаче по мнение на психолози е залагалка, в първия момент задоволява нуждата от близост с друго човешко същество и след като отмине тръпката, ако няма любов, пак оставя празнина у човека, самота и той търси близост с нови хора, секс с нови обекти и т.н. в порочния кръг на самотата, празнината и нещастието. Какъв е изхода?! – аз нямам рецепта дори за себе си; ще кажа само – търсете любовта, имайте смелостта да се изправите пред нея очи в очи, а не пред монитора и в интернет и когато я срещнете наистина, не я изпускайте, дръжте я здраво, защото това е желанието, което ще таите дълбоко в себе си през целия си живот.

И българите все чакат да дойде нещо..... и то не идва,  и не идва...

„Август в Оклахома” - драмата на една разпадаща се фамилия в Народния театър

от сайта на Фондация "Америка за България"

„Смешна и в същото време проницателно трагична драма. Тя даде тон на всичко, случващо се на Бродуей.” Ню Йорк Таймс

От февруари на сцената на Народния театър „Иван Вазов” се играе постановката „Август в Оклахома” („Август: Окръг Осейдж”) от драматурга Трейси Летс; режисьор: Ясен Пеянков; сценография и костюми: Васил Абаджиев; музика: Теодосий Спасов. Участват актьори като Стоян Алексиев, Бойка Велкова, Радена Вълканова, Валентин Ганев, Рени Врангова, Параскева Джукелова, Яна Титова, Валентин Танев, Петър Попйорданов и др..

Постановката е доста интересна и въпреки, че продължава близо три часа (има и антракт) не досажда. Черна комедия, трагедия или трагична драма – зависи от гледната точка; пиесата разказва за драмата на една разпадаща се фамилия; драма, изтъкана от трагичните истории на всеки един неин член. На края на представлението си помислих, че „Август в Оклахома” прилича на зелка – колкото повече белиш горните листа, отдолу все изникват все нови и нови и така до сърцевината на кочана (проблема) – пред зрителя се разкрива поредица от тайни, проблеми, грешки, емоции, истини, жестокост, нещастие. Пиесата е многопластова, разкрива над десет различни характера и съдби – от писател-алкохолик с еднократна слава и пристрастената му към хапчета, болна от рак, позастаряваща красавица-съпруга, през трите има дъщери с различни професии и живот до мъжете им, които или изневеряват, лъжат и мамят или си падат по лолитки, или са със забавено развитие; като не са пропуснати и представители на децата от фамилията – пущещо трева объркано момиче, което мрази всички и не знае чия страна да заеме при раздялата на родителите си, както и леля и чичо от фамилията и прислужничка-индианка. Актьорите играят много добре, Бойка Велкова (една от любимите ми актриси) прави много силна роля за пореден път. Сценографията е супер, на сцената е издигната къща на три етажа, актьорите вечерят на сцената, на която има постоянно присъствие едновременно в няколко части, където се разиграват различни сценки и т.н. Общо взето над трите часа си минават неусетно, наблюдавайки отстрани общочовешките драматични истории на героите.

„Август в Оклахома” е поставена за първи път в Чикаго през 2007 г. и още същата година е изиграна на Бродуей. Тя носи световна известност на Трейси Летс, който през 2008 печели 5 награди „Тони” ­ за нова пиеса, режисура, главна и поддържаща женска роля и сценография, както и наградите „Пулицър”, „Драма Деск” и Награда на Кръга на нюйоркските критици.­ Постановката е играна две години на „Бродуей”, в Австралия, Лондон, Япония, Финландия, Чехия. В България „Август в Оклахома” е третата от Американския театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов и накрая „Смъртта на търговския пътник” от Артър Милър на Борислав Чакринов, която ще има премиера през следващата седмица.

Добавено на 18 април: Спектакълът има две номинации за награди "Аскеер" 2011: за водеща женска роля на Бойка Велкова за ролята на Вайълет и за поддържаща женска роля на Радена Вълканова за ролята на Барбара Фордъм. Успех на номинираните.

Фадото на Мариза изпълни сърцата и преля от очите

На 11 април вечерта, след търпеливо чакане, най-накрая се насладихме на концерта на Мариза в зала 1 на НДК. По принцип концертът беше насрочен за 31 март, но тъй като Мариза е бременна и очаква първото си дете през септември, отложи концерта си в София, а ние с радост й простихме и търпеливо зачакахме (имаше страхове, че въобще ще го откаже, но не – Мариза продължава турнето на новия си албум Fado Tradicional до края на май). И така, в 19,30 седнали в почти пълната зала 1 няколко хиляди човека, зачакахме; с 15 минути закъснение тежките завеси се дръпнаха и Мариза се появи в дълга до земята рокля, както винаги не изневерила на черния цвят, на сцената на малка таверна в Лисабон (на сцената бяха разположени няколко маси с насядали хора на свещи и приглушена светлина; от време на време малката таверна беше обливана от синя, розова, лилава светлина, но общо взето се запазваше интимната обстановка, която певицата целеше да създаде). Тримата китаристи (акустична китара, акустична бас китара и португалска китара) на Мариза бяха насядали по масите сред останалите хора в малката таверна. Единият от китаристите е продуцент и писател на текста на част от песните й. Мариза представи песни от новия албум Fado Tradicional. Започна вечерта с Loucura от първия албум Fado en mim; пя песни като Primavera, една от най-любимите ми песни Meu Fado Meu от албума Transparente; отдаде почит на кралицата на фадото Амалия Родригеш с песента Promete Jura и на краля на Маурария Fernando Maurício с Boa noite solidão.

Песните й, съчетаващи едновременно самота, болка, носталгия, копнеж и много любов, потопяват обикновено в особено меланхолично настроение, което се усеща слушайки музиката и звученето на гласа й дори без да говориш португалски. Това е фадото – музика, чиято същност най-често се изразява с португалската дума "saudade", съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любов. Въпреки меланхоличното звучене на песните обаче Мариза изглеждаше в добро настроение, движеше се по сцената, присядаше, на няколко пъти слиза в публиката да пее и да се ръкува с хората от първите редове, подканяше за повече аплодисменти и по-приповдигнат дух; тоест противно на меланхолията на песните, търсеше ентусиазъм и приповдигнато настроение в публиката. А публиката беше притихнала от плътния, дълбок и силен глас на певицата и майсторството на китаристите. По време на концерта Мариза излезе за 5 минути и остави тримата китаристи да изпълнят гитаррада - инструментално фадо, което беше страхотно и взриви публиката. Накрая след повече от час пеене, Мариза реши да завърши концерта с Rosa Branca от албума Terra, като караше и публиката да пее припева на части – първи балкон, втори балкон, лявата ми страна, дясната ми страна, само жените, само мъжете – накрая малко досади, но изкара смях и аплодисменти от публиката. След края естествено певицата и тримата китаристи получиха много аплодисменти от станалата на крака публика и решиха да направят бис. Мариза и двама от китаристите направиха акустично изпълнение без микрофон, което удиви публиката със силата на гласа й, слушайки двамата китаристи, а после и включването на Мариза притихнала. Мариза разказа как пее от 5 годишна фадо в таверната на родителите си и винаги е живяла с фадото, за това новият албум е посветен на традиционното фадо, което я е възпитало. Накрая на вечерта разказа как преди 10 години си е мислела, че пее само за португалците, но сега вече вижда, че музиката й е за всички хора по света, които харесват фадото и португалската култура и завърши концерта с любимата ми песен Ó gente da minha terra от дебютния й албум Fado em mim, която просълзи предполагам не само мен. Стискаме палци на Мариза в майчинството и очакваме третият й концерт в България.

Скандалният филм „Баклава” с прожекция в София

Режисьорът е бил изправен на съд, а филмът обвинен в порнография и поощрение на употреба на наркотици и хомосексуализъм, както и наречен от филмови критици „първият български култов филм".

На 8 април в кино Люмиер, за пръв път в София с пълната си режисьорска версия, се състоя прожекцията на българо-канадския филм „Баклава” в рамките на Пътуващ Фестивал за Алтернативно кино, който се провежда на 8 и 9 април в София и Бургас. Програмата на фестивала включва: „Баклавата: По света” (BaklavaTA: Around the World) (Канада, 2010) – документален, късометражен филм, „Персонажи от незавършени филми” (Personas of Unfinished Movies) (Канада, 2010) – документален, късометражен, „Запали!” (Light Up!) (Канада, 2009) – документален, късометражен и „Баклава” (Baklava) (Канада-България, 2007) – пълнометражен игрален филм с документални елементи.

Документалният филм „Баклавата: По света” разказва за представянето на пълнометражния филм в Амстердам, Лондон и Ню Йорк и за реакцията на публиката. С две думи, хората, които са гледали филма на тези прожекции, са го харесали – стресиращ, брутален, човешки, топъл, многопластов като баклава, интригуващ, жив, цветен, тъжен, реално отразяващ действителността в България, общочовешки филм – може би това са част от определенията, които оставиха у мен изказванията на зрителите в Амстердам, Лондон и Ню Йорк. Адмирации за младежите, решили да организират този пътуващ фестивал и да покажат алтернативно кино пред малък брой зрители.

Режисьор и продуцент на филма „Баклава” е българина Алексо Петров; който работи с помощта на канадската филмова компания  Lost Vulgaros, а продуцентска къща Две и Половина се включва като копродуцент. Понастоящем продуцентите Пенко Русев и Алексо Петров са предложили на големите разпространители - „Александра“ и „Профилмс“ партньорство, но от там са им отказали да разпространяват филма в България с мотива, „че той не е комерсиален”.

Филмът наистина на моменти е стряскащ и брутален, но чак пък порнографски – не бих казала, но на моменти те побиват тръпки и ти става много гадно. Филмът представя бруталността, простотията, мизерията, мръсотията, безпътицата, безверието, болката, нещастието на част от българското общество – но чак пък на цяла България – не бих казала. Филмът реално отразява българската действителност, но чак пък цялата не бих казала – това не е моята среда, не е моят свят от България; може би за това режисьорът остава неразбран, защото показва най-мръсното, долното и бруталното от България, обаче България има и други светове. Адмирации на режисьора за смелостта да заснеме това, което показва, но той показва едностранчива картина на България, която аз не познавам – това не е моят свят и не е моята България съжалявам. На мен филма ми хареса, защото го разглеждам като алтернативно кино, но много българи биха го „оплюли” и не биха го гледали. Картините от филма не са характерни само за България – проституция, наркотици, хомосексуализъм, роми, кражби, бедност и мизерия, бруталност, нещастни и объркани хора, които се напиват и малтретират семействата си, корумпирани политици има във всяка една страна по света с изключение може би на най-слабо развитите общества, където още живеят на племена в Африка, Нова Зеландия или някои островни държави.

Филмът разказва историите: на сираците в Бургас/България, на децата в детските домове, които са предимно ромчета и които се занимават с кражби, правят показни и групови изнасилвания, използват наркотици, напиват се и всичко това още в най-ранна детска възраст; на проституиращи жени; на хомосексуални патрулиращи полицаи; на корумпирани политици, които пред екрана се правят на представители на различни партии за пред зрителите, а вечер играят заедно карти, напиват се с алкохол, смъркат кокаин, наемат си проститутки и си правят заедно оргии; на мъже, които малтретират жените и децата си, когато се напият и гледат тъпо телевизия, прещраквайки каналите; на фолк певиците и фолк зрителите, които пълнят стадиони и играят голи кючек и т.н. Със сигурност всички тези истории са част от живота в България, но това е едната страна – Тъмната страна на България; със сигурност България има и Светла, красива страна. По този повод оставям отворен въпроса дали са политически причините за отказа на разпространителите да разпространяват филма по кината и на медиите да отразяват пресконференциите на екипа.

Музиката към филма също е интересна, особено интригуващи са парчетата на група Bulgara; другите, които включват рап с нецензурни думи оставам настрана – не дразнят на фона на целия контекст във филма.

След прожекцията имаше разговор с режисьора на филма и с продуцента на фестивала, зрителите можеха да задават въпроси. Авторът сподели, че иска всички средства и приходи от прожекциите на „Баклава“ да бъдат реинвестирани в следващия му проект. Мога да кажа само едно: Успех на режисьора напред в новите проекти, а на читателите на блога - гледайте филма, за да видите и друга, алтернативна гледна точка за света около нас.

А ето и малко от историята  на филма от блога му http://b-a-k-l-a-v-a.blogspot.com/:

С помощта на БЧК - Бургас се провеждат кастинги за главни роли в домовете за деца, лишени от родителски грижи в село Сигмен, Ал.Георгиев - Коджакефалията - Бургас и Ронкали - Бургас. Екипът получава официално разрешение за снимки от директора на дома Ал.Георгиев - Коджакефалията и за всяко дете е подписана декларация за съгласие от родителя или настойника. Проведени са срещи с представители на общината и регионалната дирекция на МВР, които подкрепят проекта. Уведомена е агенцията за защита на детето и след писмено съгласие е разрешено започването на снимките На няколко пъти снимачната площадка е инспектирана от представители на агенцията. Изпращат се писма и копия с филма на Национален филмов център и на Министерство на Здравеопазването с молба за помощ за разпространение на Баклава. Отговор до март 2011 не е получен от нито една от двете институции. 20 юни 2007 – Пред-премиерна прожекция на Баклава за приятели и журналисти в кино Люмиер. 22 Август 2007 – Неофициална прожекция на Баклава във Варна 3 септември 2007 – Прожекция на Баклава в рамките на международния кинофестивал „Любовта е лудост” – Варна. 7 януари 2008 - Прокуратурата се самосезира и започва проверка по случая. 8 януари 2008 – Създава се парламентарна комисия, която да разследва случая „Баклава”. Постепенно позицията на медиите започва да се променя. Организират се дискусии с участието на публични фигури, телевизионни кампании за подпомагане на децата от домовете и дебати в пресата. 9 януари 2008 - В следствие на скандала „Баклава”, министърът на образованието се ангажира, че до десет дни ще тръгне на съгласуване акт, с който десетократно се увеличават джобните пари на сираците от българските социални домове от 3 на 30 лева. 11 януари 2008 - Образувано е досъдебно производство срещу виновниците за създаването на скандалните клипове. Постановлението е за престъпление по чл. 159 ал. 4 и 192 А от НК. Първият текст касае създаването на произведение с порнографско съдържание и неговото разпространение. Наказуемостта е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 000 лева. Вторият текст от постановлението за образуването на досъдебното производство е за наемане на работа на лица без да има надлежното разрешение и без да са навършили 16 години. За това наказанието е 1 година лишаване от свобода и глоба от хиляда до 3 хиляди лева. Септември 2008 - След неколкократно удължаване на срока на разследването, от изявление на прокурора в пресата става ясно, че „самоличността на режисьора на „Баклава” е изключително трудна за установяване” и че „най-вероятно пребивава с лична карта в Европейския съюз”. Същият е обявен за национално и международно издирване. 11 Октомври 2008 – „Баклава” с европейска премиера на фестивала Balkan Snapshots в Амстердам, Холандия. 16 и 19 Октомври 2008 – прожекции на „Баклава” в Лондон, Великобритания. 28 Май 2009 – След година и половина дознания, разследвания и отлагания Бургаски Окръжен съд излиза с присъда по обвинението за наемане на малолетни лица на работа. Режисьорът Алексо Петров е осъден на глоба в размер на 3500 лева – по петстотин лева за седем деца. Всъщност, децата-актьори във фирма са петнайсет, но това явно убягва от органите на Прокуратурата. 1 Октомври 2009 – „Баклава” с прожекция в Ню Йорк в рамките на международния фестивал Roma /Gypsy Human Rights. Юли 2010 – Делото срещу Алексо Петров по обвинението за наемане на малолетни лица на работа е прекратено, а присъдата – отменена от Бургаски апелативен съд. 28 Февруари 2011 – мярката за международно издирване и арест на Алексо Петров е отменена. Няма информация по обвиненията за производство и разпространение на порнографски материали с малолетни. През февруари 2011 Бургаският окръжен съд е прекратил делото срещу режисьора Алексо Петров, а двете експертизи, направени по поръчка на прокуратурата, излизат със заключението, че в лентата няма порнография.